Чистка

Премести стола, качи се и се надигна на пръсти Пак не виждаше всичко, но това нямаше значение Никога не виждаше и не разбираше всичко, така че не и правеше впечатление Беше се научила да действа и без да знае какво прави Дръпна нещо си, стърчащо от някъде си Хм, това го е забравила Не всичко си заслужава да се запомни Да се преравя едно по едно отнема прекалено много време Замахна с ръка и всичко изпопада по земята Награби купчината и я струпа върху леглото Пъхна се до лакти вътре и извади каквото хвана първо Това го помнеше Спомените бяха дори твърде много Започна да ги подрежда Някои сгъваше прилежно, други мяташе зад гърба си Повечето и навяваха странни мисли „Сладоледът с Нея“ „Когато Той ме целуна“ „Пакетчето от чай“ „Разходката до магазина“ „Когато аз Го целунах“ „Пейка запиване“ Подреди ги в купчинки По големина, по цвят, по идея И накрая пак ги прибра по местата им Така сортирани, изглеждаха много по-добре
Легна си спокойна, че е оправила дрехите в гардероба…

Goodbye lonely

Скучаеше Просто нямаше какво да прави Нямаше нищо, нищо Облече се, нарами безформената си чанта, нахлупи огромните слушалки – и изчезна Отиде в своя си свят Където всичко е или много красиво, или ужасно Няма „половинчати работи“ Отиде в своя си свят А, да, и излезе по улиците Подминаваше хората по тротоарите, блъскаше се в по-невнимателните, заобикаляше пейките, не разбираше смеховете, не виждаше гълъбите В света, в който беше, няма такива второстепенни неща Постепено започна да се връща в реалността Чакай, какво става? Не искаше, беше толкова по-хубаво в другия свят Ооооо, ясно защо…. Но той ли е, или не е? Той е, нали? Не, май не… Той е Но не е Не е същият Като тогава Сега е прегърнал друга Трябва глътка бира За успокоение Не действа Малко ром за смелост? Мнеее Мента за злоба?
Не ми стиска да кажа всичко, както си е Но и ти не заслужаваш Гроздето ли ми е кисело, или съм реалистка? И да ти кажа, не ме разбираш И да ти намекна, не спираш Сигурно е страхотно да ме нараняваш Всъщност не Ти въобще не разбираш, че ме нараняваш

Гледачката на кафе

Ето я отново На масата до моята На стола до мен Пред червения ресторант Зад колоната на пощата Нисичка, с големи очи, вечно усмихната Вечно щастлива Не е като другите гледачки, които виждат и предричат само лошо Те са тъжни, носейки чуждите беди А тя предрича красивите неща И винаги познава затова е красива не само отвън, но и отвътре

-Тази година ще се влюбиш                                                                                                      -Хаха Не, не искам Стига де                                                                                                      -Ще се влюбиш Очевидно е

-Три лица В триъгълник си                                                                                                        -В триъгълник съм…

Dear Diary

Удрям по изпънатата кожа Удрям по клавишите Музиката гърми из стаята ми Не успяват Нито едно от тези неща Не могат Не могат да ги заглушат Думите Думите, които тя каза Думите, които той не каза Думите, които той запази в тайна Думите, които той не чу Думите, които и се причуха

Поднасям шишенце с лак за нокти към лицето си  Вдишвам аромата на ацетона Изпълва ме Изпълва ме изцяло Но не може да прогони другия аромат Вдишвам отново Главата ми се замайва И споменът избива още по-ярко Още по-осезаемо

Пръстите ми се спускат по клавиатурата Странно усещане Казвам нещо, без никой да го чуе и разбере Наистина ли всичко става толкова бавно? Или е от ацетона в ума ми? До одеве нещата ставаха по-бързо от колкото можех да ги осмисля Сега не мисля, но и те не стават Или лакът не ми е повлиял? И всичко си е от мен? Да, май е това Забравих какво щях да пиша За усещането, което не мога да забравя? Майната му на усещането Майната му на аромата Майната им на думите На всичките думи

Искам балонче Не знам защо За да го спукам, може би За да унищожа нещо което мога, вместо нещата, които не мога Или пък за да си помечтая още малко Примерно как летя Нали само децата летят А аз реших да порастна Оказа се, че не си заслужава Късно е Ацетона горчи Клавишите не ги боли Музиката не ме удря в отговор Къде е тук детския свят Без въпросителна На въпрос без отговор не се отговаря

Спукайте сапунените мехури

Измислен

Измислих си те

Няма те

Цигарен дим изчезва във нощта 

И устните по моите,

ръцете ти по кожата

и чувствата в сърцето ламаринено

Пламъкът догаря бавно

и злобно парва нечия ръка 

Сънят бе черен,

скучен беше ти

Не исках да свършва обаче

денят се към мене изви

Трепет от болка и трепет на страх,

трептиш от умора, трептиш от екстаз

Ти не знаеш съня ми, не помниш

Ти не познаваш ни мен, ни греха

Ти не помниш гласа ми, очите,

както аз ти не помня страстта

Конец