Скинове гадни, тъпи, скапани, изрудски, мръсни, злобни, неадекватни, беден ми е речника, кретени смотани!!!!!!!!!!!!!!!!!

Untitled

Мъртви думи редя,
като ги гледаш написани – нищо не са
Метафори глупави ми се иска да пея,
но и с рими прости ще те намеря
Фенове имам още преди да напиша първата песен,
кой казва, че пътят ми не е лесен?!
Розови очила слагам,
на легло до някоя лягам,
аре уе, пич, да помагам?
Според теб пак съм напушен,
слушаш ми текста „изкусен“,
кавичките чу ли, не, ти вече се чупи!
Ама аз от никъде няма да си тръгна,
искам страната да гръмна,
от идеите си не се отказвам,
имам много неща да доказвам
Ти си това, което правиш;
аз правя това, което съм
Понякога нищо не правя
обаче точно тогава – всичко съм..
И тая рима много ме кефи,
ама я дай нещо за „кефи“
Нищо минало няма да повтарям,
старите грешки изгарям
Косата няма да ми стигне от всички грехове да се откажа,
и без това ме гледат сякаш съм болен от проказа
Ритъма ми гърми в главата,
free style-а умря, едва си движа ръката
Beat-а е по-важен от текста,
слушай удара, брат, заеби вокалиста
И трезв няма да чуеш какво ти говоря,
в циклажа ти дали влиза и дума?!
Съживете се бе, хора,
утре ще е свършил купона

Inspired by: Bohi, „Back to the unity“, pafkata

ПС. Знам, че е зле, намерете ми певец да му пиша лириксите и ще задобрея ^^

 

8 letters

В тетрадка намерих някакво глупаво стихче, което май го писах наскоро в час по история Вдъхновение: непукизмът ми след любовно разочарование Продължение: надали, не ми се занимава

Never lost, never found
No one is the one
Hurts too much to try
but you can’t stay calm
Grab it all in a palm
Sunny clouds, just get out
Rains in summer, shines in you
Don’t you care if it’s true
„When you can’t – you can’t, don’t try„
Better fight, never cry

Dear diary

Споделя ми се Но така, че никой да не ме чуе Искам съвет Но така, че никога да не го разбера Поне знам какво искам Или по-точно, знам какво не искам Всъщност, саламандрите не летят И определено недовиждат Поне не това, което си струва А пещерняците са прекалено предсказуеми Искам си братчето Ще взема пак да се влюбя от скука Скучно ми е С кого да споделя?

Питър Пан И Аз или Детската Истина

„Quick as thought he snatched a knife from Hook’s belt and was about to drive it home, when he saw that he was higher up the rock than his foe. It would not have been fighting fair. He gave the pirate a hand to help him up.
It was then that Hook bit him.
Not the pain of this but its unfairness was that dazed Peter.It made him quite helpless. He could only stare, horrified. Every child is affected thus the first time he is treated unfairly. All he thinks he has a right to when he comes to you to be yours is fairness. After you have been unfair to him he will love you again, but will never afterwards be quite the same boy. No one ever gets over the first unfairness; no one exept Peter. He often met it, but he always forgot it. I suppose that was the real difference between him and all the rest.
So when he met it now it was like the first time; and he could just stare, helpless. Twice the iron hand clawed him.“
„Peter Pan“ by J. M. Barrie

Гадно е да разочароваш дете Гадно е да не знаеш, че човекът срещу теб е дете Гадно е да не знаеш, че ще го нараниш Гадно е да не ти пука Но най-гадното е ти да си това разочаровано дете А другият да не знае и да не му пука А когато забравиш и простиш, някой друг да те разочарова отново
Едно дете би жертвало много неща, за да не нарани останалите, дори и да не са никои за него Едно дете би подтиснало чувствата си, ако знае, че пречат на другиго Един възрастен би наранил останалите, за да не жертва каквото и да е Един възрастен би пречил всекиму ако така пожелае Един възрастен би лъгал, би се преструвал Би разбил детските илюзии, не защото има нужда от това, не защото неговите мечти са по-красиви, по-силни Просто защото може А детето не може да помръдне, като зайче, заслепено от фарове Гледа невярващо, безпомощно И има само два изхода Да забрави, колкото се може по-бързо (и скоро отново да бъде наранено) Или да порасне…и да започне на свой ред да наранява другите Защото, ако остане дете, то ще бъде наранявания Питър Пан прощава, той забравя всичко Но аз не съм Питър Пан И да не икам, ще трябва да порасна И по-добре до тогава да ме нараняват колкото се може по-малко Започвам да порасвам Няма да се интересувам от чуждите чувства Когато мога да взема нещо, ще го взимам Когато мога да наранявам, ще го правя Защото ще бъда възрастна А Питър Пан е дете

Завистта

[10:20:31 PM] Mulder says: blog?
[10:20:33 PM] Mulder says: ^^
[10:20:36 PM] chill says: нааах
[10:20:43 PM] chill says: стига де, не знам какво да пиша
[10:21:07 PM] Mulder says: pi6i za….
[10:21:10 PM] Mulder says: zavistta!
[10:21:32 PM] chill says: защо точно за нея?
[10:21:57 PM] Mulder says: 6toto
[10:22:00 PM] Mulder says: seki zavijda za ne6to
[10:22:01 PM] Mulder says:

И тъй като той е напълно прав (всеки завижда за нещо), ще му уважа желанието и ще му напиша нещо гениално, на което ще си се радва сам, щото единствено той ми чете страничката

Значиииии Завистта е едно много хубаво нещо Сгрява те просто отвътре, цели пожари пали, любофта ряпа да яде И, тъй като, както вече отбелязахме, аПсолютно всеки я изпитва, тя сближава хората Напълно различни и непознаващи се един друг персонажи могат спокойно да се обединят срещу някой друг, водени от това велико чуфство Напоследък често се говори за „работа в екип“ Пък аз се чудех, майна, къде ли и е приложението В разни ми ти там фирми? Да бе, всеки за себе си, закона на джунглата Тайната на социологията? Разбери къде са проблемите и използвай знанието така, че да ги направиш още по-големи Колкото се може по-големи от твоите собствени Та да се върнем на работата в екип Както се пее в една песничка „Сговорна дружина само хуя ми повдига, щото са сговорни, брат, само двама-трима“ Еми, как ако към целта не води завист, кой ще ти се мори Ни планина, ни хуй
Освен това, завистта е изключително полезна за конкурентноспособността (много трудна за изписване дума, завиждам просто на който я знае) Кой ще си вдигне по-високо хуя? Той?? Да го убием, завиждаме му!!! И по „метода на естественото оцеляване“ остават най-добрите, естествено Което е хубаво за де/развитието на всичко, развито на ниво под нулата И тъй като аз съм на 4 (някой да ми даде близалка), не мога да не спомена за сеира на който се радвам Така де, без завист светът щеше да е едно изключително скучно място Така е интересно Винаги има минимум два начина за постигане на една цел – да си я гониш до безкрай или да водиш безкрайна борба с другите, които са тръгнали за натам Пък ако те минат, още по-добре Злобата става завистлива Ааа, така де, завистта става злобна
Почнах вече да се бъркам, то не е лесно да се размишлява на такива сложни теми Да обобщим – завистта е страхотна! Развива тиймуърка, явява се изключително важен стимул за населението, интересна е „Хляб и зрелище!“ Повече за мен!