на думата
бившприятел
най-трудно
е
да
произнесеш
„бивше”-то
Иван (Ементал/Бьорн) http://emental.wordpress.com/2008/04/29/264/
Извинявай, че те цитирам без да те питам (ще те питам след като те цитирам, обещавам^^), просто не намирам друг начин да кажа, че не искам повече да ми се налага да казвам това мъртво „бивше“
If you can keep your head when all about you
Are losing theirs and blaming it on you,
If you can trust yourself when all men doubt you
But make allowance for their doubting too,
If you can wait and not be tired by waiting,
Or being lied about, don’t deal in lies,
Or being hated, don’t give way to hating,
And yet don’t look too good, nor talk too wise:
If you can dream–and not make dreams your master,
If you can think–and not make thoughts your aim;
If you can meet with Triumph and Disaster
And treat those two impostors just the same;
If you can bear to hear the truth you’ve spoken
Twisted by knaves to make a trap for fools,
Or watch the things you gave your life to, broken,
And stoop and build ‘em up with worn-out tools:
If you can make one heap of all your winnings
And risk it all on one turn of pitch-and-toss,
And lose, and start again at your beginnings
And never breath a word about your loss;
If you can force your heart and nerve and sinew
To serve your turn long after they are gone,
And so hold on when there is nothing in you
Except the Will which says to them: „Hold on!“
If you can talk with crowds and keep your virtue,
Or walk with kings–nor lose the common touch,
If neither foes nor loving friends can hurt you;
If all men count with you, but none too much,
If you can fill the unforgiving minute
With sixty seconds’ worth of distance run,
Yours is the Earth and everything that’s in it,
And–which is more–you’ll be a Man, my son!
Ръдиард Киплинг 1895 год.
Първа сцена Герой 1 и Героиня 1:
Герой 1: Обичам те!
Героиня 1: Обичам те!
Втора сцена Герой 1 и Героиня 2:
Герой 1: Обичам те!
Героиня 2: И аз теб!
Трета сцена Герой 1 и Героиня 3:
Герой 1: Обичам те!
Героиня 3: Обичай ме!
Четвърта сцена Герой 1 и Героиня 4:
Герой 1: Обичам те!
Героиня 4: Добре
Пета сцена Герой 1 и Героиня 5:
Герой 1: Обичам те!
Героиня 5: Да бе, да
Шеста сцена Герой 1 и Героиня 6:
Герой 1: Обичам те!
Героиня 6: Аре се ебем?
Седма сцена: Няма; свършиха героините; целта на филма е постигната
Защо не съм и аз поет,
поет като Пишурката?
Ех, че ода бих направил
на баба си на хурката!
Защо не съм и аз поет,
като Сапунова трети!
Че запял бих, че възпял бих
на владиката конете!
Но защо не съм Владикин,
да напиша чудна драма -
за жабите, за мишките
и боят им с цар Радана?
Защо не съм и Войников,
плодовит, прочут писател,
да съставя и молитви
на нашия цар създател?
Защо не съм и Пърличев,
да преведа Илиада;
но с такъв превод, за който
и лобуд да ми се пада?
Защо не съм Славейков,
да заплача, да запея:
„Не пей ми се, не смей ми се
от днес вече ще да блея?“
Но защо не съм и Вазов,
„вярата“ си да възпея:
че ще стане вълк овцата,
а певците като нея?!
Христо Ботев 1873г.
Защо мълчиш студена, бледна?
Какво, боиш ли се за мен?
За мен скръбта е – чуй – безвредна,
Че в нея аз съм закален.
За всеки удар на съдбата
Усмивка само имам аз; -
Въз мен да паднат небесата
Ще бъда хладен и тогаз…
Без срам, без страх – кажи ми право,
Що на душата ти тежи?
За миг си дай сърдце кораво -
С едничка дума ми кажи!
О, тъй ли?..Нищичко! Тогава
Прощавай вече…И така.
Между ни нищо не остава;
За сетньо сбогом дай ръка!
П. К. Яворов I Анхаилски бележник 1899-1900г.
