Защо мълчиш студена, бледна?
Какво, боиш ли се за мен?
За мен скръбта е – чуй – безвредна,
Че в нея аз съм закален.
За всеки удар на съдбата
Усмивка само имам аз; -
Въз мен да паднат небесата
Ще бъда хладен и тогаз…
Без срам, без страх – кажи ми право,
Що на душата ти тежи?
За миг си дай сърдце кораво -
С едничка дума ми кажи!
О, тъй ли?..Нищичко! Тогава
Прощавай вече…И така.
Между ни нищо не остава;
За сетньо сбогом дай ръка!
П. К. Яворов I Анхаилски бележник 1899-1900г.
