Слънце ли грее,
дъжд ли вали,
вятър ли вее,
бели мъгли,
сняг ли навява
преспи
тъга…
Анна ми дава
свойта ръка -
вървиме ние двамата:
аз – малкия,
тя – голямата,
пет пари не даваме -
приказки си съчиняваме…
Стефан Цанев “Малка приказка за това как се родиха тези приказки”
из “Анини приказки”
Интересно ми е как поет като Стефан Цанев е решил да се преориентира в областта на историята с “Българските Хроники” том 1 и 2. Забавно стихче.
Вот это да!