Чета разказите на Момчето с Разказите. От кога не ги разбирам? От кога са изгнили прозиращи думи? Оглупяла съм. Или пораснала. А дори не съм опитвала черешово сладко. Слагам точки, дали някой забеляза? А ангелите изчезнаха.
И отвертка се пише с т.
А Момчето с Разказите е някъде там. С малко т. И неговата Алиса е с него. И Животът, и С., и М. На едно и също място са- Не Тук. И ангелите също ги няма. От пейките, от первазите, от чешмите, от бабите, от автобусите със запарени от студа стъкла, от прозорците без надписи.
С надписите ли изчезнаха, или с цветето от хартия?
И всички пресичат пешеходните пътеки, които за тях означават несподелена любов. За мен означават „не минавай от тук“. И всички обичат котки (без Алиса, естествено). Аз си имам костенурка. А ангелът, който не обича черешово сладко, отлетя. Как да го снимам сега? Мога да снимам Пейка без Ангел, или пък Чешма без Гълъби, може и Градина без Мимози. Нали сме без крила. Но автопортрет не мога да си направя. Прекалено е клиширано, мазохистично, тяхно. А те са Не Тук. Нали съм друга. С костенурка и без сфетофар.
А къде изчезнаха ангелите?
Аз пък обичам конфитюр от шипки.
П.П. Ангелът каза, че не е ангел. Но и не обича черешово сладко. Ангел ли е или не?
28. 11. 2008
