Никой не знае, но в книжката на Антоан дьо Сент-Екзюпери „Малкият принц“ има още една история. История, по-тъжна от тази за пияницата, и развиваща се преди тази за лисицата. Това е изгубената приказка за двама приятели, която разплакала човека, на когото е била посветена.
На астероид 331, последния преди Земята, малкият принц срещна двама приятели.
- Здравейте. – поздрави той учтиво – Кои сте вие?
Двамата приятели не му обърнаха никакво внимание, те бяха прекалено заети в своя си разговор.
- Здравейте. Кои сте вие? – повтори малкият принц, който никога не се отказваше, щом зададеше някакъв въпрос.
- Има ли значение кои сме? – обърнаха се към него двамата приятели – Важното е, че сме двама и сме заедно.
- Но какви сте все пак? – запита отново малкият принц.
- Ние сме приятели..
- ..достатъчни сме си един на друг..
- ..и не се нуждаем от още хора. – отговориха двамата приятели като се допълваха взаимно и пак игнорираха малкия принц.
Възрастните са наистина много, много странни – помисли си той – Но може би аз и моята роза сме дори по-странни, аз никога не бих бил достатъчен за нея.
Натъжен и замислен, малкият принц отпътува от тази планета, където от него нямаше нужда.
Честит Рожден ден, Бохи и Рю (:
