Just another day..

във 2-ро районно.

- ГОСПОЖО, СИГУРНА ЛИ СТЕ, ЧЕ ПОРТМОНЕТО ВИ Е ОТКРАДНАТО??
- Ами да..
- ДОКАЖЕТЕ ГО!
- ??
- АЗ МОЖЕ ДА СЪМ СИГУРЕН, ЧЕ НЕ СА ВИ ГО ОТКРАДНАЛИ, ДУМА СРЕЩУ ДУМА. И КАК СТЕ СИ НОСИЛИ ЧАНТАТА, НЕ ПЛЪТНО ПРЕД ВАС ЛИ??
- …..
- АКО СТЕ Я НОСИЛИ НАЗАД, ЕСТЕСВЕНО, ЧЕ ЩЕ ВИ ОБЕРАТ, ВСЕКИ БИ ГО НАПРАВИЛ!! ВИЕ НОСИТЕ ОТГОВОРНОСТ ЗА НЕЩАТА СИ, НИЩО НЕ МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ!! И НЕ СИ МИСЛЕТЕ, ЧЕ СЕ ЗАЯЖДАМ С ВАС!!

- Откраднаха ми телефона и портвейла.
- ТЕ КЪДЕ БЯХА??
- Ами в раницата ми..
- И КЪДЕ Я НОСЕХТЕ?? НА ГЪРБА?? АМИ ЧЕ ТО ТАКА И АЗ БИХ ВИ ОГРАБИЛ!!

- Здравейте, вие трябва да сте Таня и.. Таня? Коя идва първа?
-Таня!
- Добре, значи Таня и компания остават тук.

- Абе, Енджу, да не вземат да ни изгонят от районното вече?
- Е, то ако оттук ни изгонят, значи лошо..

Жица диктува обяснение за протокол на следователката:
- Аз и Енджу си оставихме телефоните в на Чил чантата, а Чайката остана да пази..
-  о.О

Въпреки всички глупости, забележете – точно такива хора ни „пазят“ и трябва да сме им благодарни. Страхувах се да си оставя нещата на дежурния полицай да ми ги пази..
След 3-4 часа във второ РПУ Пловдив вече забравих половината бисери. Като се сетя нещо, ще допълня (;
ТОЗИ ШРИФТ означава крещене.