Абе пак спрях цигарите..

Ти не знаеш как рими мислех за него,
не знаеш какви цветя му творях.
Не знаеш как исках да скачам със тебе,
не знаеш и как чаках онзи път.
Ти не знаеш цветовете какво означават,
не знаеш какво означавам и аз.
Не знаш, че ти си онзи никой,
не знаеш как стиховете писах под бас.
Но сигурно знаеш, че важен ми беше,
по-важен от него дори.
И сигурно знаеш, че помня тогава,
най-хубавата вечер в света.
И знаеш, че мразя да викам,
че заради теб пропищях града.
Знаеш, че няма какво да ти искам.
Знаеш, че няма какво да ти дам.
Знаеш за година как животът се стече,
помниш как удължи се мигът.
Знаеш – ценен приятел ми беше,
зная че отмина това,
знаеш – няма нужда да влизаш в моите филми.
Дай ми фас, прегърни ме и просто до там.