Параграф 22

Правосъдие е коляното в корема направо от пода в зъбите нощем тайно с вдигнат нож долу в склада с боеприпаси на бойния кораб с пясъчен чувал по главата тихомълком в тъмнината без никакво предупреждение.

Дори нужниците и писоарите вонят в знак на протест. Този мръсен свят цял мирише като костница.

За този, който е убит, няма никакво значение кой ще спечели войната.

Можете ли наистина да кажете с някаква сигурност, че Америка с цялата си сила и благосъстояние, със своя войник, който не отстъпва на никой друг войник, и със своето жизненоравнище, което е най-високото на света, ще трае… колкото жабите?

- Ако си заслужава да живееш за едно нещо, заслужава си и да умреш за него – каза Нейтли.
- Ако си заслужава да умреш за едно нещо – отговори кощунстващият старец, – сигурно си заслужава да живееш за него.

По-добре е да живееш прав, отколкото да умреш на колене.

Страната била в опасност; той излагал на риск традиционните права на свобода и независимост, като се осмелявал да ги упражнява.

Някой трябва да направи нещо някога. Всяка жертва е винивник, всеки виновник е жертва и някой трябва да въстане някога и да скъса отвратителната верига наследствени навици, която заплашва всички тях.

Нали знаете, една добра ябълка може да развали останалите.

Човек е материя, това беше тайната на Сноуден. Хвърли го през прозореца и той ще падне. Запали го,  ще гори. Зарови го, ще изние както всеки всеки друг вид смет. Това беше тайната:  зрелостта е всичко.

Идеалите са добри, но понякога хората не са толкова добри. Трябва да се опиташ да видиш цялата картина.

Човек не може да живее като зеленчук.

Не бягам от задълженията си,  а тичам към тях.

Параграф 22 – Джоузеф Хелър