Ти не знаеш как рими мислех за него,
не знаеш какви цветя му творях.
Не знаеш как исках да скачам със тебе,
не знаеш и как чаках онзи път.
Ти не знаеш цветовете какво означават,
не знаеш какво означавам и аз.
Не знаш, че ти си онзи никой,
не знаеш как стиховете писах под бас.
Но сигурно знаеш, че важен ми беше,
по-важен от него дори.
И сигурно знаеш, че помня тогава,
най-хубавата вечер в света.
И знаеш, че мразя да викам,
че заради теб пропищях града.
Знаеш, че няма какво да ти искам.
Знаеш, че няма какво да ти дам.
Знаеш за година как животът се стече,
помниш как удължи се мигът.
Знаеш – ценен приятел ми беше,
зная че отмина това,
знаеш – няма нужда да влизаш в моите филми.
Дай ми фас, прегърни ме и просто до там.
Абе пак спрях цигарите..
Untitled
Мъртви думи редя,
като ги гледаш написани – нищо не са
Метафори глупави ми се иска да пея,
но и с рими прости ще те намеря
Фенове имам още преди да напиша първата песен,
кой казва, че пътят ми не е лесен?!
Розови очила слагам,
на легло до някоя лягам,
аре уе, пич, да помагам?
Според теб пак съм напушен,
слушаш ми текста „изкусен“,
кавичките чу ли, не, ти вече се чупи!
Ама аз от никъде няма да си тръгна,
искам страната да гръмна,
от идеите си не се отказвам,
имам много неща да доказвам
Ти си това, което правиш;
аз правя това, което съм
Понякога нищо не правя
обаче точно тогава – всичко съм..
И тая рима много ме кефи,
ама я дай нещо за „кефи“
Нищо минало няма да повтарям,
старите грешки изгарям
Косата няма да ми стигне от всички грехове да се откажа,
и без това ме гледат сякаш съм болен от проказа
Ритъма ми гърми в главата,
free style-а умря, едва си движа ръката
Beat-а е по-важен от текста,
слушай удара, брат, заеби вокалиста
И трезв няма да чуеш какво ти говоря,
в циклажа ти дали влиза и дума?!
Съживете се бе, хора,
утре ще е свършил купона
Inspired by: Bohi, „Back to the unity“, pafkata
ПС. Знам, че е зле, намерете ми певец да му пиша лириксите и ще задобрея ^^
8 letters
В тетрадка намерих някакво глупаво стихче, което май го писах наскоро в час по история Вдъхновение: непукизмът ми след любовно разочарование Продължение: надали, не ми се занимава
Never lost, never found
No one is the one
Hurts too much to try
but you can’t stay calm
Grab it all in a palm
Sunny clouds, just get out
Rains in summer, shines in you
Don’t you care if it’s true
„When you can’t – you can’t, don’t try„
Better fight, never cry
Ничии рими
Хареса ли ти? Знам
Понякога е трудно да признаеш
и вятъра в косите, любовта
умряла (като всичко хубаво и идва края),
прегръдките, гостоприемния ти скут,
заровените пръсти във косата,
загасналия фас във пепелник
и погледа със гняв пропит
И чудиш се защо
като истерик съм срамежлива,
защо съм като бурята добра,
защо като цветенце ти крещя
и за кого ли римите редя
Чуваш ли?
Туп-туп
Чуваш ли?
Какво е? Сърцето ти?
Сърцето ми?
Съседите отгоре?
Ритъмът на тарамбука?
Капка от чешмата?
Часовникът с махало в коридора?
Крадец по стълбите или бездомника на двора?
Любовта на мама и омразата на друг?
Тръгващият си приятел?
Пристигащият враг?
Чуваш ли?
Туп-туп
