Една Изгубена Приказка

Никой не знае, но в книжката на Антоан дьо Сент-Екзюпери „Малкият принц“ има още една история. История, по-тъжна от тази за пияницата, и развиваща се преди тази за лисицата. Това е изгубената приказка за двама приятели, която разплакала човека, на когото е била посветена.

На астероид 331, последния преди Земята, малкият принц срещна двама приятели.
- Здравейте. – поздрави той учтиво – Кои сте вие?
Двамата приятели не му обърнаха никакво внимание, те бяха прекалено заети в своя си разговор.
- Здравейте. Кои сте вие? – повтори малкият принц, който никога не се отказваше, щом зададеше някакъв въпрос.
- Има ли значение кои сме? – обърнаха се към него двамата приятели – Важното е, че сме двама и сме заедно.
- Но какви сте все пак? – запита отново малкият принц.
- Ние сме приятели..
- ..достатъчни сме си един на друг..
- ..и не се нуждаем от още хора. – отговориха двамата приятели като се допълваха взаимно и пак игнорираха малкия принц.
Възрастните са наистина много, много странни – помисли си той – Но може би аз и моята роза сме дори по-странни, аз никога не бих бил достатъчен за нея.
Натъжен и замислен, малкият принц отпътува от тази планета, където от него нямаше нужда.

Честит Рожден ден, Бохи и Рю (:

Повярвайте – и кактусът е цвете!

Повярвайте – и кактусът е цвете!
И той цъфти!
След дълъг сън – веднъж.
Под шепите ни изумени свети…
Сега в пустинята навярно пада дъжд.
Или тайфун пред нечий сал притихва.
Или опал проблясва в тъмен ров.
Жесток човек сърдечно се усмихва.
И женомразец плаче от любов.
А може би сега куршумът парва
едно сърце в студената тъма.
Или пък нейде в нещо е повярвал
неверникът Тома…
Повярвайте – и кактусът е цвете!
Любима, само ти..
Поне сега си протегни ръцете!
Когато кактусът цъфти!

Георги Константинов

Чистка

Премести стола, качи се и се надигна на пръсти Пак не виждаше всичко, но това нямаше значение Никога не виждаше и не разбираше всичко, така че не и правеше впечатление Беше се научила да действа и без да знае какво прави Дръпна нещо си, стърчащо от някъде си Хм, това го е забравила Не всичко си заслужава да се запомни Да се преравя едно по едно отнема прекалено много време Замахна с ръка и всичко изпопада по земята Награби купчината и я струпа върху леглото Пъхна се до лакти вътре и извади каквото хвана първо Това го помнеше Спомените бяха дори твърде много Започна да ги подрежда Някои сгъваше прилежно, други мяташе зад гърба си Повечето и навяваха странни мисли „Сладоледът с Нея“ „Когато Той ме целуна“ „Пакетчето от чай“ „Разходката до магазина“ „Когато аз Го целунах“ „Пейка запиване“ Подреди ги в купчинки По големина, по цвят, по идея И накрая пак ги прибра по местата им Така сортирани, изглеждаха много по-добре
Легна си спокойна, че е оправила дрехите в гардероба…

Публикувано в: on март 24, 2008 at 9:48 pm Коментари (1)

Наркотик

Вдишай

Издишай

Колко е красиво Димът, излизащ измежду устните ти Какви невероятни форми рисува във въздуха В този сив, скучен въздух Образуват се перфектни картини в невиждани цветове Обгръщат те, скриват те от всичко лошо, от всичко грозно и ненужно, от всичко и всички, които искат да те наранят

Но не могат Не могат да те достигнат Красотата на опиянението те пази Очите ти следят чудните извивки на току-що издишания пушек Какво виждаш в него? Душата си? Любовта си? Омразата си? Може би всичките си чувства? Голямата фигура е ненавистта ти, знам А онази, малката, завъртулка? Може би умрялата ти любов към живота?

Да не ти пука

Не си заслужава да обичаш живота, нали и той не те обича Нищо Ти пък обичай нещо друго Напук Обичай нощта, която те скрива от от погледите Обичай писъците на болка и страх, които чуваш всеки миг Обичай да мразиш, обичай да болиш, обичай да нараняваш, обичай да те лъжат, обичай всичко зло, защото вече не е интересно да обичаш красивото и доброто Все пак ти опита, нали? Не се получи Красотата и Добротата са надути фешънки Не искат просто да ги обичаш Това не им стига Чувствата са толкова мимолетни, толкова незначителни Не, не Красотата и Добротата искат да лазиш в краката им, да целуваш върховете на острите им обувки, да им сваляш звезди, да разделяш морета пред тях

Внимавай, клонираните атакуват!Заобикалят те отвсякъде, перфектни, лъскави, еднакви…

Къде изчезнаха истинските образи? Наркотикът догаря в ръката ти Не му позволявай да умре Изсмучи последните му капки живот Влей ги в своя, нека потекат във вените ти, нека докоснат органите ти и всеки от тях да почувства ужаса пред настъпващия край, краят, който ще настъпи с угасването на последната искрица Усетили приближаването на смъртта, те ще заработят като че ли това е тяхната смърт, ще си наваксат за цяото пропиляно време, за всеки миг почивка, летаргия, мързел

Хммм От утре минаваш на хапчета

Публикувано в: on февруари 21, 2008 at 8:47 pm Вашият коментар

Изсъхналото цвете

Забравих го

Просто така – на бюрото отгоре;

като ненужен подарък от непознат

Зарязах го – безсмислен боклук

в Галактиката от Боклуци

Под купчините от морета

и над моретата от купчини;

като спечелено на бас,

непотребно стоеше в ъгъла

Не го поглеждах и изсъхна;

бавно пожълтя

Стоп, върни

За цветето ли пиша

или за сърцето?

Публикувано в: on at 8:10 pm Вашият коментар