..да пеем за любов и алкохоли,
вместо да повярваме, че сме тореадори..

Добрите малки американчета..

..ги плашат с големи лоши комунисти. xD

Кое е по-лошо, капитализмът или комунизмът?

„Екстремистите“ от близкия изток не ги закачам, те са готЕни.

Демокрацията изяде своите деца

Вчера имах час по история. Уау,  ура, чудо на чудесата. Да, ама не. Защото учителката ми е пълна с изненади, главата и бъка от конспирации, а обикновено доказателствата, в подкрепа на розово-слончестите и теории, никакви ги няма. Нормално, става въпрос за живата легенда на училището – със стаж там повече от половината от времето на съществуването на самата гимназия /31 от 50/, 60-годишната ни параноичка. Да, да, американците и руснаците си строят къщи на Марс и така причиняват финансовата криза.

Този път обаче каза някои неща, които ме накараха да се замисля /мен по принцип ме карат да се замислям нещата, които чувам в училище, понеже рядко се заслушвам, хехе/. Та тя „изрецитира“ някакъв надпис, който била видяла някога си някъде си – „Долу сините внуци на червените боклуци“. И до какво доведе тази реплика? До съживяване на спомена за всички, не че са много, изводи и теории, до които стигнах напоследък.  Така че просто си отворих тетрадката към задните страници и записах някакви бележки, които сега ще се опитам да разширя тук.

• манипулация – Peter Pan
• журналисти, полицаи, политици, лекари
• деца->боклуци->възрастни
• долу сините внуци на червените боклуци
• демокрацията изяде своите деца
• паника, шаш, банки, прогнози
• вашата възраст

Така, да започнем разглеждането им хронологически, според времето, по което се пръкнаха в умната ми /…./ главичка. „Демокрацията изяде своите деца“ е цитат от една книга на Стефан Цанев, която на мен лично ми допадна и я препоръчвам на всеки – „Мравки и богове“.  Ако не се лъжа имаше дори и глава, която се казваше по същия начин – разказваше се за съдбата на един от най-изявените /надали реално, естествено, все пак става въпрос за книга, въпреки факта, че автор е Цанев/ борци за демокрация по времето на комунизма, който е прекарал в затвора 20-30 години и накрая свършва в старчески дом, молейки се на правителството да го прати отново в затвора, където поне няма да го лъжат, че е свободен. И защо свършва там? Защото запазва гледищата си и след постигането на целите си, защото не става като тези, срещу които се е борил. Докато другите, тези, които се издигат, са мижитурките от бай Тошево време. Точно както тогава на власт са били мижитурките от предишното време. Ами, шанс, управляват ни мижитурки. (:  „Бъдете щастливи! Бъдете щастливи!“

И това ме води до друга от бележките ми по-горе. Точно за тези измами, манипулации и тн. Повечето хора, като се опарят, стоят далече от печката. Не и ние. И това не ви ли напомня на наранения Питър Пан? В една от по-старите си публикации имам цитат от книжката, но предадено накратко, съдържанието му гласи – най-голямата разлика между Питър и другите деца е, че когато за първи път излъжеш нормално момче, то е жестоко наранено, след време прощава, но никога повече не е същото и не забравя. Когато излъжеш Питър, той е също така наранен, но бързо забравя и след всяка следваща лъжа, измама или нечестна игра реагира по същия начин. Явно има някои хора и някои народи, може би,  които вечно прощават, вечно дават втори шанс, вечно се надяват на нещо по-добро, което просто да си дойде естествено и нормално. Но така не става, приятели, пораснете /осъзнавам, че това „пораснете“ се отнася главно до възрастните хора, по-младите предполагам отдавна са стигнали до моите умотворения/.

Такам.. Друга тема, която ми се искаше да си самозасегна е тази за младите, определени като развалини, гниещи продукти на американското производство.  Преди година-две пътувах в градски транспорт и някаква жена наблизо, жена на не повече от 25-8 години, изръси „Младите са боклуци.“ Уау. Интересното беше, че когато разказах това на познат, 4-5 години по-голям от мен, той заяви „Ами да, така е, боклуци сте.“ /Допълвам за протокола, че две минути преди това ме разпитваше от къде може да си намери трева, но не, ние сме боклуците, той не е/ Хубаво, това си е тяхно мнение. Но наскоро темата започна много да се спряга и по по-висши инстанции, тоест медии. Ура. Боклуци сме, вече съвсем официално. Само че защо? Фактите, такива, каквото ги показват по телевизията и каквито ги гледат родителите ми/ни. Непълнолетни се напиват по дискотеки след 22.00 Ученици не спазват дисциплина в час, горките учители полудяват. Непълнолетни убиват /ако бяха пълнолетни по-добре ли щеше да е?/ Непълнолетни се бият /да, визирам протеста на 14-ти/ Всеки следващ набор е по-зле от предишния, си е вярване, което се шири между нас си от поне 5 години. Но от какво се получават тези дисциплинарни нарушения? До колкото ми е известно, такава част от развитието ни не е включена в естествената еволюция на човека. И отново стигам до въпросът с манипулацията. Всъщност не съм убедена, че въобще съм го започвала, до да приемем, че нещата, които писах до тук са предизвикани главно от него. Та, на човек му се внушава да вярва, че продукт А е по-добър от продукт Б, че има световна финансова криза, че настъпва краят на света, че децата му са по-тъпи и по-зли, от колкото трябва. Интересно обаче, защо се приема, че тези внушения оказват влияние само върху възрастните? Че не е ли по-лесно да се повлияе на едно дете? Или пък е ненужно? Колкото и глупаво и наставнически-майчинско да звучи, филмите и игрите с насилие доста бързо се запечатват в главите на по-малките/младите. И им харесват, никой не го крие. Хубавото е, че повечето си остават само с харесването, може би така се отървават от нерви или нещо подобно. Но наистина убийствата, извършени от все по-млади хора /всъщност не знам, може и преди да е имало такива, но да не им сее давало толкова гласност/ са провокирани от нещо. И, по дяволите, как да гледаш телевизия, където всичко е свързано с престъпления – филми, реклами, новини, и да не ги сметнеш за нещо нормално? И щом има младежи, които им се оставят, значи би било възможно да им се повлияе и в обратната насока.  Забелязва се обаче и едно доста по-ранно съзряване, което според мен напълно унищожава заклеймените фрази като „малки сте“, „непълнолетни!“, „нищо не сте видели от живота“. Да го кажа така – това колко години си живял изобщо не определя какво знаеш за реалността и как се справяш с нея. 18-годишната граница е поставена преди колко? доста години за хората от онова време. Наистина, има някои, които и на 30 не са достатъчно зрели, но с мнозинството не е така. Затова и толкова различно стоят нещата с протестиращите деца, включили се в боя с полицията. Да, сигурно някои от тях са го направили за адреналина и тръпката, но някои и с абсолютно ясно съзнание какво и защо вършат. Протестите, „революциите“, които толкова се дават за пример напоследък, са били проведени от 25-30 годишни, тогава това е била младежта на България, останалите са били деца. А сега трезво мислещата част започва да се оформя още сред седмокласниците /аз лично не позанвам такива седмокласници, но вярвам и се надявам че съм права/.

И тъй като вече ме заболяха ръцете от щракане, искам само за последно да кажа, че всичко това са си мои мнения и не твърдя, че са правилни, в много отношения не знам дори за какво става въпрос, но това са моите отговори на моите въпроси. На кратко да споделя становището си по една тема, за която не ми остана време – в България лекарите са по-зле от журналистите, полицаите и политиците. Журналистите си вършат мизериите за да си продават весниците и защото така им е наредено от горе, примерно, куките си вършат работата, политиците правят всичко за лична изгода. А лекарите съсипват животи от безхаберие.. Както и да е, не се сърдете за грешки, не ми се четат наново всичките ми глупости за проверка. И отново призовавам към участие в он-лайн протеста – http://feelfriendly.com

http://feelfriendly.com/

Каквото и да стана днес, каквото и да стане утре, не може да се отрече, че замисълът на протестите беше добър. Лично мнение е какво беше изпълнението им. Но подкрепете идеята, ако трябва от вкъщи.

http://feelfriendly.com/

Жасмин

Помниш ли жасмина? От който не ни пораснаха гърди? Цъфнал е. Не онзи, не. Този не мирише на ацетон. Може би е втора употреба? Или пък попопен. Липстваш ми. А дори няма кой да ми напомня за теб. Животът обича, Момчето Без Очила обича, кой знае какво правят Комичката и Момчето Със Синята Шапка. А гълъбът приритва в предсмъртна агония до замръзналата чешма (добре де, не е замръзнала). Само два овода от време на време прелитат наоколо. „Ти помниш ли морето и машините?“ Какво море, какви машини, заеби. Спомни си мен.

ГГГ

Kreativ Blogger ?!?

Днес случайно бях квакната от една щастлива жаба рожденница – http://ataval.wordpress.com , която ме роллна в доста сложна щафета. Хах, наистина е трудно за човек, който уж е влюбен в живота, а всъщност не знае какво го прави щастлив, да изброи цели 6 такива неща. Но, като на един creative blogger, нищо не ми пречи да опитам, не? (:

I. Щастлива ме прави.. майка ми, която обичам каквото и да говоря понякога *блъш* (и брат ми и баща ми обичам често, но майка постоянно)
II. Щастлива ме правят.. хората, които твърдят че са ми приятели и че ме обичат. /за кратко, докато покажат, че не е така/
III. Щастлива ме правят.. влюбените по улицете, вечно близките, които виждам понякога, и чиято привързаност клиширано и просто „струи“ от тях и заразява и другите в близкия радиус.
IV. Тъй като първите 3 happy pill-чета бяха все свързани с хора, сега е време да сменим. Щастлива ме правят.. малките красиви неща, които срещам всеки ден, дори и да са тъжни. Няма да забравя казана за боклук, препълнен с огромен сноп свежи кадифено червени рози. Няма да забравя надписа на един асансьор, който предначерта може би живота ми до сега. И много още неща няма да забравя.
V. Щастлива ме правят.. невероятните неща, които са създадени от ХОРА, които са написани от гении, които всъщност са като мен и теб. „Моля те.. опитоми ме“ Любимата ми книга определено ме прави изключително щастлива, любимият ми поет ме зарежда невероетно. Днес напримерпопаднах и на това
„A man said to the universe:
-Sir, I exist!
-However, replied the universe,
the fact has not created in me
a sense of obligation.“
Stephen Crane
VI. Щастлива ме прави, най-щастлива ме прави.. мисълта, че мога и ще бъда щастлива. Мисълта, че мога да поправя всичко, да изпълня всичко, да измисля всичко и просто да постигна каквото искам.

Пфу, свършиха xD Такааа, сега новите жертви:
1. http://starpubcrash.wordpress.com/ <3
2.http://nikosuke.blogspot.com/ – един човек, когото не обичам да гледам тъжен, и искам да знам какво го прави щастлив. Само една молба – поне 3 от нещата да не са на др Алу (;
3.  http://emental.wordpress.com/ – момчето, чиито разкази можех да чета с часове.. преди.
сега рандъм:
4. http://sayurichouko.wordpress.com/
5. http://mcmitashki.wordpress.com/
6. http://myheartisas0re.wordpress.com/

Къде изчезнаха ангелите?

Чета разказите на Момчето с Разказите. От кога не ги разбирам? От кога са изгнили прозиращи думи? Оглупяла съм. Или пораснала. А дори не съм опитвала черешово сладко. Слагам точки, дали някой забеляза? А ангелите изчезнаха.

И отвертка се пише с т.

А Момчето с Разказите е някъде там. С малко т. И неговата Алиса е с него. И Животът, и С., и М. На едно и също място са- Не Тук. И ангелите също ги няма. От пейките, от первазите, от чешмите, от бабите, от автобусите със запарени от студа стъкла, от прозорците без надписи.

С надписите ли изчезнаха, или с цветето от хартия?

И всички пресичат пешеходните пътеки, които за тях означават несподелена любов. За мен означават „не минавай от тук“. И всички обичат котки (без Алиса, естествено). Аз си имам костенурка. А ангелът, който не обича черешово сладко, отлетя. Как да го снимам сега? Мога да снимам Пейка без Ангел, или пък Чешма без Гълъби, може и Градина без Мимози. Нали сме без крила. Но автопортрет не мога да си направя. Прекалено е клиширано, мазохистично, тяхно. А те са Не Тук. Нали съм друга. С костенурка и без сфетофар.

А къде изчезнаха ангелите?
Аз пък обичам конфитюр от шипки.

П.П. Ангелът каза, че не е ангел. Но и не обича черешово сладко. Ангел ли е или не?

28. 11. 2008

Искаш ли..?

Как го направи?
Защо го направи?
Знаеш, не това искам..
А какво искам?
Теб искам..
Ти искаш ли ме?

22.08. 2008

Писмо

Ти помниш ли
морето и машините
и трюмовете, пълни
                 с лепкав мрак?
И онзи див копнеж
                по Филипините,
по едрите звезди
              над Фамагуста?
Ти помниш ли поне един моряк,
нехвърлил жаден взор далече,
там, дето в гаснещата вечер
дъхът на тропика се чувства?
Ти помниш ли как в нас
                     полека-лека
изстиваха последните надежди
и вярата
        в доброто
                  и в човека,
в романтиката,
              в празните
                        копнежи?
Ти помниш ли как
               някак много бързо
ни хванаха в капана на живота?
Опомнихме се.
             Късно.
Бяхме вързани жестоко.
Като някакви животни в клетка
светкаха
очите жадно
и търсеха,
         и молеха пощада. 
А бяхме млади,
            бяхме толкоз млади!…
И после… после
               някаква омраза
се впиваше дълбоко във сърцата.
Като гангрена,
не, като проказа
тя раснеше,
         разкапваше душата,
тя сплиташе жестоките си мрежи
на пустота
        и мрачна безнадеждност,
тя пъплеше в кръвта,
                  тя виеше с закана,
а беше рано, беше много рано… 
А там –
високо във небето,
               чудно
трептяха пак на чайките крилата.
Небето пак блестеше
                 като слюда,
простора пак бе син и необятен,
на хоризонта пак полека-лека
се губеха платната
                 всяка вечер
и мачтите изчезваха далеко,
но ние бяхме ослепели вече.
За мен това е минало – неважно.
Но ний деляхме сламения одър
и тебе чувствам нужда да разкажа
как вярвам аз и колко днес съм бодър. 
Това е новото, което ме възпира
да не пробия
           своя
              слепоочник.
То злобата в сърцето
                   трансформира
в една борба,
           която
                днес
                    клокочи.
И то ще ни повърне Филипините
и едрите звезди
              над Фамагуста,
и радостта
         помръкнала в сърцето,
и мъртвата ни обич към машините,
и синята безбрежност на морето,
където вятъра на тропика се чувства. 
Сега е нощ.
Машината ритмично
                 припява
                        и навява топла вера.
Да знаеш ти живота как обичам!
И колко мразя
          празните
              химери… 
За мен е ясно, както че ще съмне –
с главите си ще счупим ледовете.
И слънцето на хоризонта
                      тъмен,
да, нашто
        ярко
           слънце
                ще просветне.
И нека като пеперуда малка
крилата ми
         опърли най-подире.
Не ще проклинам,
              няма да се вайкам,
защото все пак, знам,
                   ще се умира.
Но да умреш, когато
                  се отърсва
земята
     от отровната си
                   плесен,
когато милионите възкръсват,
това е песен,
           да, това е песен!

Никола Вапцаров – Песен (Моторни песни)
На Саламандъра, който тъкмо полетя, и бе ударен в крилото..

от Другата страна на огледалото

Приятелстовото е винаги Ревност, не внимание или търпимост.
Приятелството е Суета и Самодоволство.
Себелюбие и Властност.
Обида и Престъпление.
Приятелството е Нетърпение и Омраза.
То е винаги да изискваш прошка.
То е винаги Лъжи и никога искреност.
То е да си готов да накараш другия да изтърпи Всичко.
Приятелството е вечно Съревнование.
Приятелството е Гордост и Предрасъдъци.
Приятелството е всеки път да Нараняваш.
То е да плетеш Паяжина, в която другият да се задуши.
То е да Откраднеш най-близките му хора.
То е да си толкова конкретен, и все пак Неточен.

Приятелството е Краят на запознанството.
Приятелството е Главоболието след купон.
Приятелството е когато трябва да създадеш живота си отново.
Когато трябва да излезеш от Мрежата.
Когато трябва да се върнеш в Реалността.
Когато започнеш да виждаш неша, които не си си и представял.
Когато започнеш да се питаш неща, за които не си и помислял.
Като
Трябваше ли да напиша „приятелство“ с главно П?