Ето това се случва в час по английски без учебник. Мъйкото е една съученичка, аз съм женското.  Enjoy!

- I’m so fucking horny, baby!…
- So am I…….
-Wanna fuck?
- No, no, I’m not that kind of a girl.
- Wanna make love?
- Oww, you’re so sweet.
- Really? Let’s go to the back seat of my car..
- Well, my bf is about to come soon, there’s not much time.
- You’ll just give me a bj, I know you wanna suck my big cock so bad…
- But I’ll still be horny after that…
- Relax, you’ll suck it a little and then we’ll do it faster, don’t worry
- Well, ok, but let’s be quick.
*at the back seat of the car*
- Honey, come on, suck it, I know I haven’t taken a shower for 3 days but it’s ok I’m just kidding, baby.
- Oh, you scared me for a moment. *after a while* You were kidding about the 3-days-thing?? You meant a week, right?!
- Just shut up, bitch and suck!
- No, no, I don’t wanna do this anymore, it smells!!
- Oh, what the hell! Put your panties off and stretch your legs I’ll fuck you to death..
- Get some condom, get some condom!!
- It’s no so good with a condom, we’ll do it that way.
- Get a condom, you filthy bastard, I have AIDS.
- Oh, you fucking cunt. Where’s my gun, I’ll shoot you like a dog.
- Don’t, my bf is about to kill you after that. And he has AIDS too, so he may pass it to you before that.
- Fuck you, whore, you’re cheating, he doesn’t give a fuck about you! Ah, there it is!
*runs away*
- Help, help, he has raped me and passed AIDS to me!!
*… head shot *
THE END

Параграф 22

Правосъдие е коляното в корема направо от пода в зъбите нощем тайно с вдигнат нож долу в склада с боеприпаси на бойния кораб с пясъчен чувал по главата тихомълком в тъмнината без никакво предупреждение.

Дори нужниците и писоарите вонят в знак на протест. Този мръсен свят цял мирише като костница.

За този, който е убит, няма никакво значение кой ще спечели войната.

Можете ли наистина да кажете с някаква сигурност, че Америка с цялата си сила и благосъстояние, със своя войник, който не отстъпва на никой друг войник, и със своето жизненоравнище, което е най-високото на света, ще трае… колкото жабите?

- Ако си заслужава да живееш за едно нещо, заслужава си и да умреш за него – каза Нейтли.
- Ако си заслужава да умреш за едно нещо – отговори кощунстващият старец, – сигурно си заслужава да живееш за него.

По-добре е да живееш прав, отколкото да умреш на колене.

Страната била в опасност; той излагал на риск традиционните права на свобода и независимост, като се осмелявал да ги упражнява.

Някой трябва да направи нещо някога. Всяка жертва е винивник, всеки виновник е жертва и някой трябва да въстане някога и да скъса отвратителната верига наследствени навици, която заплашва всички тях.

Нали знаете, една добра ябълка може да развали останалите.

Човек е материя, това беше тайната на Сноуден. Хвърли го през прозореца и той ще падне. Запали го,  ще гори. Зарови го, ще изние както всеки всеки друг вид смет. Това беше тайната:  зрелостта е всичко.

Идеалите са добри, но понякога хората не са толкова добри. Трябва да се опиташ да видиш цялата картина.

Човек не може да живее като зеленчук.

Не бягам от задълженията си,  а тичам към тях.

Параграф 22 – Джоузеф Хелър

Песня о друге

Если друг
оказался вдруг
и не друг, и не враг,
а так…
Если сразу не разберешь,
плох он или хорош, -
парня в горы тяни -
рискни! -
Не бросай одного
его:
Пусть он в связке в одной
с тобой -

там поймешь,  кто такой.
Если парень в горах -
не ах,
если сразу раскис -
и вниз,
шаг ступил на ледник -
и сник,
оступился – и в крик, -
значит,  рядом с тобой -
чужой,
ты его не брани -
гони:
вверх таких не берут
и тут
про таких не поют.
Если ж он не скулил,
не ныл,
пусть он хмур был и зол,
но шел,
а когда ты упал
со скал,
ох стонал,
но держал;
если шел он с тобой
как в бой,
на вершине стоял – хмельной, -
значит, как на себя самого,
положись на него!

Владимир Высоцкий „Вертикаль“ 1966

Абе пак спрях цигарите..

Ти не знаеш как рими мислех за него,
не знаеш какви цветя му творях.
Не знаеш как исках да скачам със тебе,
не знаеш и как чаках онзи път.
Ти не знаеш цветовете какво означават,
не знаеш какво означавам и аз.
Не знаш, че ти си онзи никой,
не знаеш как стиховете писах под бас.
Но сигурно знаеш, че важен ми беше,
по-важен от него дори.
И сигурно знаеш, че помня тогава,
най-хубавата вечер в света.
И знаеш, че мразя да викам,
че заради теб пропищях града.
Знаеш, че няма какво да ти искам.
Знаеш, че няма какво да ти дам.
Знаеш за година как животът се стече,
помниш как удължи се мигът.
Знаеш – ценен приятел ми беше,
зная че отмина това,
знаеш – няма нужда да влизаш в моите филми.
Дай ми фас, прегърни ме и просто до там.

Една Изгубена Приказка

Никой не знае, но в книжката на Антоан дьо Сент-Екзюпери „Малкият принц“ има още една история. История, по-тъжна от тази за пияницата, и развиваща се преди тази за лисицата. Това е изгубената приказка за двама приятели, която разплакала човека, на когото е била посветена.

На астероид 331, последния преди Земята, малкият принц срещна двама приятели.
- Здравейте. – поздрави той учтиво – Кои сте вие?
Двамата приятели не му обърнаха никакво внимание, те бяха прекалено заети в своя си разговор.
- Здравейте. Кои сте вие? – повтори малкият принц, който никога не се отказваше, щом зададеше някакъв въпрос.
- Има ли значение кои сме? – обърнаха се към него двамата приятели – Важното е, че сме двама и сме заедно.
- Но какви сте все пак? – запита отново малкият принц.
- Ние сме приятели..
- ..достатъчни сме си един на друг..
- ..и не се нуждаем от още хора. – отговориха двамата приятели като се допълваха взаимно и пак игнорираха малкия принц.
Възрастните са наистина много, много странни – помисли си той – Но може би аз и моята роза сме дори по-странни, аз никога не бих бил достатъчен за нея.
Натъжен и замислен, малкият принц отпътува от тази планета, където от него нямаше нужда.

Честит Рожден ден, Бохи и Рю (:

Повярвайте – и кактусът е цвете!

Повярвайте – и кактусът е цвете!
И той цъфти!
След дълъг сън – веднъж.
Под шепите ни изумени свети…
Сега в пустинята навярно пада дъжд.
Или тайфун пред нечий сал притихва.
Или опал проблясва в тъмен ров.
Жесток човек сърдечно се усмихва.
И женомразец плаче от любов.
А може би сега куршумът парва
едно сърце в студената тъма.
Или пък нейде в нещо е повярвал
неверникът Тома…
Повярвайте – и кактусът е цвете!
Любима, само ти..
Поне сега си протегни ръцете!
Когато кактусът цъфти!

Георги Константинов

АааАААаААААааааААааааа

Мамка му, чувствам се като пищящо фенгърл-че.. А дори не съм някаква върла маниачка.

Ениуей, изплакнете си очите и вие (;

Днес брат ми /отново брат ми, по дяволите/ се върна вкъщи с това^^ Да, намачкано е, да клошарско е, и да – харесва ми! И не знам наш’те до кога ще позволят да стои на стената над леглото на хлапето. Те може и да не забележат, всъщност xD.

Другото което е, не само плакатът – за същият този концерт са ми билетчетата <3 Та, животът е хубав /нищо, че имам да уча половин учебник по география/ Охооооо, най-последната новина е, че другата седмица вече ще си имам тениска на любимата ми групааа~  Който не я е чувал, много е изпуснал, да ги потърси (; Anti-Nowhere League се казват ^^^^

А това е ръката на брат ми /вече май ще трябва да го пиша с главно Б, че мн често започна да се проявява тук/, който не позволи да снимам по-голяма част от него. (:

Нали знаеш..

Знаеш ли, понякога се сещам за теб.
А знаеш ли, понякога – не.
Знаеш ли, понякога ми липсваш.
А знаеш ли, понякога – не.
Знаеш ли, понякога още те обичам.
А знаеш ли, понякога – вече не.
Знаеш ли, понякога искам да те целуна.
А знаеш ли, понякога – не.
Знаеш ли, понякога те помня.
А знаеш ли, понякога – не.
Знаеш ли, понякога те забравям.
А знаеш ли, понякога – не мога.
Знаеш ли, понякога искам да те ударя.
А знаеш ли, понякога – не.
Знаеш ли, понякога искам да ти се обадя.
А знаеш ли, понякога – не.
Знаеш ли, понякога тъжа, че съм забравена.
А знаеш ли, понякога – не.
Знаеш ли, понякога искам пак да се сгуша в теб.
А знаеш ли, понякога – не.
Знаеш ли, понякога искам пак да чуя лъжите ти.
А знаеш ли, по-често – не.
Знаеш ли, сега искам да прочетеш това.
А знаеш ли, всъщност – не.
Знаеш ли, понякога искам да те видя.
А знаеш ли, понякога – не.
Знаеш ли, понякога те чакам.
А знаеш ли, понякога – не.
Нали знаеш, това не е писано за теб..

„In Flames we trust!“

Тъй като вчера ми зададоха невероятния въпрос „Вие с брат ти кога ще си купувате билетите??“, искам да уточна за всички, че всъщност Атанас /гореспоменатия брат/ отиде до рокшопа още миналия месец, оцеля след срещата с бабката там и донесе две хубави картончета, топли, топли ^^ И соу, аз съм много щастлива, честитете ми със закъснение. Вижте и да повярвате, че са хубавки (;

Just another day..

във 2-ро районно.

- ГОСПОЖО, СИГУРНА ЛИ СТЕ, ЧЕ ПОРТМОНЕТО ВИ Е ОТКРАДНАТО??
- Ами да..
- ДОКАЖЕТЕ ГО!
- ??
- АЗ МОЖЕ ДА СЪМ СИГУРЕН, ЧЕ НЕ СА ВИ ГО ОТКРАДНАЛИ, ДУМА СРЕЩУ ДУМА. И КАК СТЕ СИ НОСИЛИ ЧАНТАТА, НЕ ПЛЪТНО ПРЕД ВАС ЛИ??
- …..
- АКО СТЕ Я НОСИЛИ НАЗАД, ЕСТЕСВЕНО, ЧЕ ЩЕ ВИ ОБЕРАТ, ВСЕКИ БИ ГО НАПРАВИЛ!! ВИЕ НОСИТЕ ОТГОВОРНОСТ ЗА НЕЩАТА СИ, НИЩО НЕ МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ!! И НЕ СИ МИСЛЕТЕ, ЧЕ СЕ ЗАЯЖДАМ С ВАС!!

- Откраднаха ми телефона и портвейла.
- ТЕ КЪДЕ БЯХА??
- Ами в раницата ми..
- И КЪДЕ Я НОСЕХТЕ?? НА ГЪРБА?? АМИ ЧЕ ТО ТАКА И АЗ БИХ ВИ ОГРАБИЛ!!

- Здравейте, вие трябва да сте Таня и.. Таня? Коя идва първа?
-Таня!
- Добре, значи Таня и компания остават тук.

- Абе, Енджу, да не вземат да ни изгонят от районното вече?
- Е, то ако оттук ни изгонят, значи лошо..

Жица диктува обяснение за протокол на следователката:
- Аз и Енджу си оставихме телефоните в на Чил чантата, а Чайката остана да пази..
-  о.О

Въпреки всички глупости, забележете – точно такива хора ни „пазят“ и трябва да сме им благодарни. Страхувах се да си оставя нещата на дежурния полицай да ми ги пази..
След 3-4 часа във второ РПУ Пловдив вече забравих половината бисери. Като се сетя нещо, ще допълня (;
ТОЗИ ШРИФТ означава крещене.